Виждам в очите ти мъката,виждам в душата ти болката.Недей,недей разкъсва сърцето си.Кой ти причини това?
   -Самотата!
   -Не позволявай да те съкруши.Очите ти се зачервяват и виждам в тях реки.Не позволявай да излязат от коритата си.Какво са те?
   -Сълзи!
   -Истинските сълзи са солени.Сълзите на болката и разрушението.Душата ти кърви и горчиви са твоите сълзи.
   -Реалността горчи!
   -Не огорчавай живота си.Построй невидими прегради пред реките си и спри потока от сълзи.Коя си ти?
   -Не зная!
   -Познавам те.Зная всичко за теб,така както и не зная нищо.Без сила щитовете ти руша и нямаш никаква закрила.Какво ще правиш?
   -Безсилна съм!
   -Безсилни са душите на изгубените безутешно.И всяко твое усилие за защита се оказва безуспешно.Къде отиваш?
   -В безкрая!
   -В безкрая взират се очите на погубените от съдбата.Ти си още тук,но защо не знаеш.Къде си ти?
   -В ада!
   -Там летят души на грешници и на хора търсещи незнайното.Къде сгреши?
   -Потърсих себе си!
   -Търсещите винаги намират.Къде потърси себе си,че всичките надежди в теб умират?
   -Във хаоса от чувства и мечти!
   -Във хаоса мечти не съществуват,а чувствата умират сам сами.Каква си ти?
   -Мъртва съм!
   -Смъртта намира всеки,който на разрухите си се любува и на нещастието робува.Ти все още съществуваш,но от грешките си и прегръдките на самотата се страхуваш.Обсебена си да се унежаваш и търсейки се се самоунищожаваш.
                                                                                                                  Съхрани себе си!