Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:

— Кажи ми, защо вървиш след мен?

Мъжът отговорил: — О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!

Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:

— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен...

Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. И свеждайки поглед, я попитал с примирен глас:

— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?

Девойката се усмихнала и отвърнала:

— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Според мен има два въпроса:
- Изневеряваме ли на себе си заради другия?
и
- Караме ли другия да изневерява на себе си, като му натякваме нашите желания.
Серийната моногамия е също толкова неетична, колкото и полигамията. И със сигурност показва липса на въображение.